Псалми 90:1-12

(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род, Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог. Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада. Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража. Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства; Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва. Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени. Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си, Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка. Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме. Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх? Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.