Псалми 89:19-52

Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен <да даде> помощ, Възвисих едного избран между людете. Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах. Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява. Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби. Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят. А верността Ми и милостта Ми <ще бъдат> с него; И с Моето име ще се издигне рогът му. Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките. Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара. При това Аз ще го поставя <в положение> на първороден, По-горе от земните царе. Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него. Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето. Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми, Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, - Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им; Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си. Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми. <За> едно <нещо> се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида, <Че> потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене, Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.) Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си <му> се разгневил. Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята. Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го. Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си. Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели. Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя. Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята. Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.) До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти? Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада! Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.) Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си? Помни, Господи, <как> са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си <укор от> толкова многочислени племена, С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник. Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!