Псалми 78:32-55

При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела. Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас. Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно; И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител. Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха; Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му. Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание; И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща. Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна, Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев! Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника, Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис, И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият; <Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха, И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци; <Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им, И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии; <Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, - Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им; <Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама, А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята, И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри; <Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби, И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.