Псалми 69:1-15

(По слав. 68). За първия певец, по криновете {Псал. 45, надписът.}, Давидов <псалом >Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми. Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива. Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог. Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме <заставиха> да върна онова, което не бях грабнал. Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе. Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се не опозорят покрай мене ония, които Те търсят. Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми. Чужд станах на братята си, И странен на чадата на майка ми. Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене. Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор; Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка. За мене приказват седящите в портата; И <аз станах> песен на пияниците. Но аз към Тебе <отправям> молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение. Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води. Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.