Псалми 60:1-12

(По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта {2 Цар. 8:3,13. 1 Лет. 18:3, 12.}. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни. Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена. Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване. Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото <е> истината. (Села). За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни. Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот; Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой; Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо! Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом? Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни? Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление. Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.