Псалми 38:1-22

(По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай. Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене. Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях. Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене. Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми. Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален. Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми. Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си. Господи, <известно е> {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе. Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене. Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч. Също и ония, които искат живота ми, турят примки <за мене>; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден. Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си. Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения. Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой; Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми. Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене; Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си. Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха. Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто. Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене. Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.