Псалми 35:1-16

(По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене. Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш. Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой. Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло. Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони. Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони. Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми. Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел. А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му. Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му? Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо> Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми. А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;> Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си. Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават. Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.