Псалми 22:1-19

(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми? Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих. Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления. На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави, Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха. А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете. Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:> Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него. Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди, На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог. Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник. Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха. Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве. Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми. Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта. Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми. Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат. Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие. Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.