Псалми 22:1-19

Споделяне

Псалми 22:1-19 Ревизиран (BG1940)

(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми? Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих. Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления. На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави, Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха. А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете. Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:> Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него. Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди, На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог. Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник. Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха. Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве. Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми. Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта. Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми. Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат. Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие. Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Псалми 22:1-19 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането ми? Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих. Но Ти си Святият, Който си възцарен между Израилевите хваления. На Теб уповаваха бащите ни, уповаваха – и Ти ги избави. Към Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха. А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа. Всички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват: Той упова на Господа: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него. Но Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди, на Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог. Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник. Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха. Отвориха срещу мен устата си – като лъв, който граби и реве. Разлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми. Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта. Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми. Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат. Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий. Но Ти, Господи, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Псалми 22:1-19 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? Няма помощ след думите на моя стон. Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем – но няма покой за мене. Но Ти си Светият, живееш сред славословията на Израил. На Тебе се уповаваха нашите предци – уповаваха се и Ти ги избавяше; към Тебе викаха за помощ и биваха спасени. Но аз съм като червей, не човек; подигравка за хората и презрян от народа. Всички, които ме гледат, осмиват ме, поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват: „Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“ Защото Ти ме извади от майчина утроба, вдъхна ми упование на майчини гърди. На Тебе бях предаден от майчина утроба, от майчина утроба Ти си мой Бог. Не се отдалечавай от мене, понеже скръбта е близо, а помощник няма. Много бикове ме обграждат, мощни бикове от Васан ме обкръжават, разтвориха своите уста срещу мене като лъвове, ревящи и разкъсващи. Разлях се като вода. Всичките ми кости се разглобиха. Сърцето ми стана като восък, разтопи се във вътрешностите ми. Силата ми изсъхна като парче от глинен съд; езикът ми прилепна на небцето и Ти ме сведе в прахта на смъртта. Защото кучета ме обградиха, сбирщина от злосторници ме обкръжи. Те прободоха ръцете и краката ми. Всичките ми кости се броят. Враговете ми се взират и ме гледат. Делят моите дрехи помежду си и за връхната ми дреха хвърлят жребий.

Псалми 22:1-19 Верен (VBG)

(По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил – далеч от избавлението ми, от думите на стона ми? Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой. Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил. На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави. Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени. А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа. Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава: Упова се на ГОСПОДА – нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него! Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди. На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог. Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник! Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха. Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве. Разлях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми. Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта. Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми. Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен. Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий. Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ!