Псалми 139:13-18

Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>. Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма. Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях. И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им! <Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.