Псалми 139:13-18
Псалми 139:13-18 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Защото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това. Костите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма. Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях. И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже! Колко голям е броят им! Ако бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; събуждам ли се, още съм с Тебе.
Псалми 139:13-18 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Защото Ти си ме създал, оформил си ме в утробата на моята майка. Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден. Чудни са Твоите дела и душата ми превъзходно знае това. Моите кости не са били скрити от Тебе, когато съм бил създаден тайно, бил съм образуван в дълбините на земята. Твоите очи видяха как произлязох и в Твоята книга са записани всичките определени за мене дни, преди да съществува нито един от тях. Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже, колко са многобройни те! Ако ги преброя, те са по-многобройни от пясъка. Събудих се и все още съм с Тебе.
Псалми 139:13-18 Верен (VBG)
Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това. Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята. Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките – дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше. Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им! Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.
Псалми 139:13-18 Ревизиран (BG1940)
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>. Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма. Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях. И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им! <Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.
