Псалми 139:1-16

(По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>. Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч, Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища. Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла. Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си. <Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>. Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти. <Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето, И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи. Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ, То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични. Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>. Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма. Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.