Псалми 132:1-18

(По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, - Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, <като каза:> Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, - Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си, Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов. Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара. Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му. Стани, Господи, <и влез> в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила; Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно. Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си. Господ се кле с вярност на Давида, - <И> няма да пристъпи <думата Си, - Казвайки>: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти. Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти. Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него. Това, <каза Той>, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах. Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб. Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост. Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си. Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.