Псалми 129:1-8

(По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил), Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха. Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си. <Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите. Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона. Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, - С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си, Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!