Псалми 129:1-8
Псалми 129:1-8 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега (нека каже сега Израил), много пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега, но не ме надвиха. Орачите ораха по гърба ми, проточиха дълги бразди. Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите. Ще станат за срам и ще се обърнат назад всички, които мразят Сион. Ще станат като тревата на къщния покрив, която изсъхва, преди да бъде оскубана – с която жътварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, обятията си, нито казват минувачите: Благословение Господне да бъде на вас! За да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господне!
Псалми 129:1-8 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Поклонническа песен. Много пъти ми причиняваха страдания от младини – нека да каже сега Израил; много пъти ми причиняваха страдания от младини, но не ме надвиха. Орачи ораха върху гърба ми, теглейки своите дълги бразди. Но Господ е справедлив – Той разкъса примката на злите. Нека бъдат посрамени и да отстъпят назад всички врагове на Сион! Нека бъдат като тревата по покривите, която преди да е изскубана, изсъхва, с която жътварят не напълва ръката си, нито обятията си онзи, който връзва снопите; минувачите няма да поздравят: „Господ да ви благослови“; „благославяме ви в името на Господа!“
Псалми 129:1-8 Верен (VBG)
(По слав. 128) Песен на изкачванията. Много пъти са воювали против мен от младостта ми досега – нека каже сега Израил – много пъти са воювали против мен от младостта ми досега, но не са ми надвили. Орачите ораха по гърба ми, проточиха браздите си. Праведен е ГОСПОД, Той разсече въжетата на безбожните. Нека се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион! Нека бъдат като тревата по покривите, която изсъхва, преди да порасне, с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си, нито минаващите казват: ГОСПОДНОТО благословение на вас! Благославяме ви в Името на ГОСПОДА!
Псалми 129:1-8 Ревизиран (BG1940)
(По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил), Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха. Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си. <Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите. Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона. Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, - С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си, Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!