Псалми 119:81-88

Каф. Душата ми примира за Твоето спасение; <Но> аз се надявам, на Твоето слово. Очите ми чезнат за <изпълнението на> словото Ти, Като казвам: Кога ще ме утешиш? Защото станах като мех в дим; Но пак не забравям Твоите повеления. Колко са дните на Твоя слуга? Кога ще извършиш съдба против гонителите ми: Горделивите изкопаха ями за мене, Като се противят на Твоя закон. Всичките Твои заповеди са верни; <Понеже човеците> ме гонят с лъжи, Ти ми помогни. Без малко щяха да ме погубят на земята; Но аз не оставих Твоите правила. Съживи ме според милосърдието Си; Така ще пазя свидетелството на Твоите уста.