Притчи 8:1-11

Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си? Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя; Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите: Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада. Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото. Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми. Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако. Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание. Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато. Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Притчи 8:1-11