Притчи 5:1-6

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми, За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание. Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло; Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч. Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.