Притчи 5:1-6
Притчи 5:1-6 Ревизиран (BG1940)
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми, За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание. Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло; Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч. Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Притчи 5:1-6 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми, за да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание. Защото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло; но краят ѝ е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч. Краката ѝ слизат към смърт, стъпките ѝ стигат до ада, така че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.
Притчи 5:1-6 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Сине, внимавай в мъдростта ми и наведи ухото си към моето разбиране, за да запазиш разумност и устните ти да следват знанието, защото от устните на чуждата жена тече мед и нейните думи са по-мазни от зехтин, но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч. Нейните крака слизат към смъртта; стъпките ѝ стигат до преизподнята. Така че пътят на живота ѝ не се проумява – нейните пътища са непостоянни, но тя не знае.
Притчи 5:1-6 Верен (VBG)
Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми, за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание. Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът є е по-мек от маслинено масло, но последствията є са горчиви като пелин, остри като двуостър меч. Краката є слизат в смъртта, стъпките є водят към Шеол. За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата є са непостоянни, и ти не ги знаеш.
Притчи 5:1-6 Ревизиран (BG1940)
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми, За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание. Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло; Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч. Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.