Притчи 24:1-22

Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях, Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава, И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства. Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила, Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление. Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата. Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек; Помислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците. <Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка. Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане. Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му? Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти. И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече. Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка. Защото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото. Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той. Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него. Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите, Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне. Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните, Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае <какво> наказание <ще им се наложи> и от двамата?