Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Притчи 23:1-35

Притчи 23:1-35 BG1940

Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе Иначе ще туриш нож в гърлото си, Ако те обладава охота. Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби. Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл. Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина <богатството> си прави крила, Както орел що лети към небето. Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия, Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе. Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи. Не говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти. Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата, Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе. Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание. Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, <ако и да> го биеш с пръчка, то няма да умре. Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго. Да! сърцето {Еврейски: Вътрешностите.} ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да <пребъдва в> страх от Господа цял ден, Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече. Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя, Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци, Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човека с дрипи. Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее. Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума. Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него. <Прочее>, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила. Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища, Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров. Да! тя причаква като за плячка, И умножава <числото> на неверните между човеците. Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? - На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино. Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко, <Защото> после то хапе като змия, И жили като ехидна. Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща; Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта. Удариха ме <ще речеш>, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?