Притчи 19:1-14

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен. Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>. Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа. Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си. Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне. Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци. Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма. Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро. Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине. Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници. Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление. Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата. Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене. Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.