Филимон 1:12-25

когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце, Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, <като съм> в окови за благовестието; но без <да зная> твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна. Защото може би за това той да се е отлъчил <от тебе> за малко време, за да го имаш за винаги, не вече като слуга, но повече от слуга, като брат, особено възлюбен на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа! И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене. И ако те е в нещо онеправдал, или <ти> дължи нещо, мини това на моя сметка; аз, Павел, пиша това с ръката си: Аз ще платя, - да ти не кажа, че ти ми дължиш и сам себе си. Да! брате, нека имам тая печалба от тебе в Господа; освежавай сърцето ми в Христа. Уверен в твоята послушност; аз ти пиша и зная, че ще сториш и повече, отколкото ти казвам. А между това приготви ми стая, понеже се надявам, че ще ви бъда подарен чрез молитвите ви. Поздравяват те Епафрас, който е затворен с мене заради Христа Исуса, също и моите съработници, Марко, Аристарх, Димас и Лука. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с духа на всички ви. Амин.