Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена. Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини, и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам. И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам<, даже> до половината на царството ми. А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя. И на часа <момичето> влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя. И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже. И веднага царят прати един телохранител<, комуто> заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата, и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. И учениците му, като чуха <това> дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.