Марко 4:26-41

И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята. и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае. Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва. При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим? То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята; но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици. С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат. А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна. И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него. И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода. А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме? И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина. И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра? И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?