Марко 4:26-41
Марко 4:26-41 Ревизиран (BG1940)
И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята. и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае. Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва. При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим? То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята; но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици. С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат. А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна. И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него. И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода. А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме? И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина. И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра? И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
Марко 4:26-41 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята; и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае. Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята; но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици. И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат. А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна. И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него. И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода. А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме? И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра? И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?
Марко 4:26-41 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята, спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае, защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа. А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“ И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята. Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“ И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат. И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко. В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“ И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него. Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше. А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“ А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие. Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“ И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“
Марко 4:26-41 Верен (VBG)
И каза: Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята; и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае. Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва. Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим? То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята. Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му. И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат. А без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна. И като разпуснаха множеството, Го взеха със себе си в кораба, както беше; и имаше и други кораби с Него. И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху кораба, така че корабът вече се пълнеше с вода. А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме? А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. И Той им каза: Защо сте страхливи? Как, нямате ли вяра? И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?