Матей 14:22-36

И на часа <Исус> накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа. И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам. А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен. А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха. А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се. И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса. Но като виждаше вятъра силен, уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме! И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни? И като влязоха в ладията, вятърът утихна. А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син. И като преминаха <езерото>, дойдоха в генисаретската земя. И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни; и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.