Матей 14:1-36

В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, <който се носеше> за Исуса; и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него. Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа; понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш. И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк. А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред <събраните> и угоди на Ирода. Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска. А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя. Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде. И прати да обезглавят Иоана в тъмницата. И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си. А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса. И Исус, като чу <това>, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете. И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им. А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна. А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби. А Той рече: Донесете ги тук при Мене. Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа. И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша. А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца. И на часа <Исус> накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа. И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам. А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен. А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха. А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се. И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса. Но като виждаше вятъра силен, уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме! И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни? И като влязоха в ладията, вятърът утихна. А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син. И като преминаха <езерото>, дойдоха в генисаретската земя. И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни; и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.