Лука 22:47-71

Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне. А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син? И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож? И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо, А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели. А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи? Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч. И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него. А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам. След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм. И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин. А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя. И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене. И излезе вън та плака горко. И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха, и като Го закриваха удряха Го по лицето и питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари. И много други хули изговориха против Него. И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха: Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате; и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите. Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм. А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.