И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен. И по <внушението> на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона, той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: - Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; Защото видяха очите ми спасението, Което си приготвил пред всички люде; Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил. А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори; да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си, и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва. И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим. И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него. И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата. И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника, и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха. И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше. И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума <Му> и на отговорите Му. И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме. А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми? А те не разбраха думата, която им рече. И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.