Лука 2:25-52
Лука 2:25-52 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И, ето, имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него. На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник. И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да направят за Него по разпоредбата на закона, той Го взе на ръцете си и благослови Бога: Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума. Защото очите ми видяха спасението, което си приготвил пред лицето на всички народи, светлина, която да просвещава народите, и слава на Твоя народ Израил. А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори. Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от Асировото племе (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години след девството си и сега вдовица на около осемдесет и четири години) , не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението на Йерусалим. И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него. И родителите Му ходеха всяка година в Йерусалим за празника на Пасхата. И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха според обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Йерусалим, без да знаят родителите Му. А те, понеже мислеха, че Той е с дружината от поклонници, изминаха един ден път, като Го търсиха между роднините и познатите си. И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха. И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и им задаваше въпроси. А всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му. И като Го видяха, смаяха се; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме. А Той им каза: Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец? А те не разбраха думите, които им каза. И Той слезе с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези неща в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
Лука 2:25-52 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него. На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа. Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона, взе Го на ръце, прослави Бога и каза: „Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти; защото очите ми видяха спасението, което Ти си приготвил пред всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил.“ А Йосиф и майка Му се чудеха на думите, които се говореха за Него. И Симеон ги благослови, като каза на Мария, майката на Иисус: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия, за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти.“ Тук беше и Анна – пророчица, дъщеря на Фануил, от Асировото племе, достигнала до дълбока старост. Тя бе проживяла с мъжа си седем години след моминството си и сега, вдовица на около осемдесет и четири години, не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. В това време тя се приближи, като славеше Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление на Йерусалим. Когато свършиха всичко според закона Господен, те се върнаха в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него. Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празника Пасха. И когато Той стана на дванадесет години, те отидоха на празника в Йерусалим, както беше обичаят. Когато изминаха дните на празника и тръгнаха да се завръщат, малкият Иисус остана в Йерусалим, но Йосиф и майка Му не забелязаха това. Понеже мислеха, че Той върви заедно с техните спътници, те изминаха един ден път, като Го търсеха между роднини и познати. И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим, за да го търсят. След три дни Го намериха в храма да седи сред учителите, да ги слуша и да им задава въпроси. Всички, които Го слушаха, се чудеха на разума и на отговорите Му. Родителите Му, щом Го видяха, се смаяха и майка Му рече: „Сине, защо ни направи така? Ето баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим!“ Иисус им отвърна: „Защо сте Ме търсили? Не знаете ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“ Но те не разбраха думите, които им каза. Той тръгна с тях и дойде в Назарет. И живееше с тях в послушание. Майка Му съхраняваше всички тези думи в сърцето си. А Иисус растеше, преуспяваше в мъдрост, възраст и любов пред Бога и хората.
Лука 2:25-52 Верен (VBG)
А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил, и Светият Дух беше на него. На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос. И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона, той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си. Защото видяха очите ми спасението, което си приготвил пред лицето на всички народи; светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил. А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за знамение, против което ще се говори. Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си, а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва. И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим. И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет. А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него. И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата. А когато Той беше на дванадесет години, те отидоха в Ерусалим на празника според обичая. Но като изкараха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. И като не Го намериха, се върнаха в Ерусалим и Го търсеха. И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси. И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му. И когато Го видяха, те се смутиха; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим. А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец? А те не разбраха думата, която им каза. И Той тръгна надолу с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си. И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората.
Лука 2:25-52 Ревизиран (BG1940)
И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен. И по <внушението> на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона, той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: - Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; Защото видяха очите ми спасението, Което си приготвил пред всички люде; Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил. А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори; да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си, и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва. И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим. И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него. И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата. И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника, и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха. И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше. И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума <Му> и на отговорите Му. И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме. А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми? А те не разбраха думата, която им рече. И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.