Лука 2:1-40

А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите. И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце. И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха. А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си. И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано. И като се навършиха осем дни <и трябваше> да обрежат <Детенцето>, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата. Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа, (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"), и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета". И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен. И по <внушението> на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона, той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: - Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; Защото видяха очите ми спасението, Което си приготвил пред всички люде; Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил. А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори; да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си, и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва. И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим. И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.