Иоил 2:1-11

Затръбете в Сион, И дайте тревога в светия Ми хълм; Нека се разтреперят всичките жители на страната; Защото иде денят Господен, защото е близо, Ден тъмен и мъглив, Ден облачен и мрачен, <Бързащ> като зората, която се разпростира върху планините; <Идат> люде много и силни, Подобни, на които не е имало от века, Нито подир тях ще има до годините на много поколения. Огън пояжда пред тях, И пламък опаля подир тях; Земята пред тях е като Едемската градина, А зад тях гола пустиня; Да! нищо не е избегнало от тях. Видът им е като вида на коне; И тичат като конници. Като тропот от колесници <се чува >Като скачат по върховете на бърдата, Като пращение на огнен пламък, който пояжда тръстика, Като <шум> <на> силни люде опълчени на бой. Пред тях племената се измъчват, Всичките лица побледняват. Те тичат като юнаци; Като военни мъже качват се на стената, И маршируват всеки в пътя си Без да развалят редовете си. Не се тласкат един друг; Маршируват всеки в своя път; И <даже> като падат около оръжията Не спират вървежа си. Спускат се върху града, Тичат по стената, Качват се по къщите, Влизат през прозорците като крадец. Земята се тресе пред тях, Небето трепери, Слънцето и луната потъмняват, И звездите оттеглят светенето си. И Господ издава гласа Си пред <тая> Си войска; Защото станът Му е много голям; Защото е силен Оня, Който изпълнява словото Си; Защото денят Господен е велик и твърде страшен; И кой може да го изтърпи?