В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос? Те излязоха от града и отиваха към Него. Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.
А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене? Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа. Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне. Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне. Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд. И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни. И още мнозина повярваха поради Неговото учение; и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Христос Спасителят на света. След два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.
Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си. И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум. Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате. Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми. Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде. И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив. А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави. И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом. Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.
Приложение Библията
Bible App for Kids
