Евреи 9:1-10

А даже при първия <завет> имаше постановления за богослужение, <имаше> и земно светилище. Защото беше приготвена скиния, в първата <част> на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която <част> се казва светото място; а зад втората завеса <беше оная част> от скинията, която се казваше пресветото <място>, гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета; и над него <бяха> херувимите на <Божията> слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно. И когато тия неща бяха така приготвени, в първата <част> на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението; а във втората веднъж в годината <влизаше> само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание. С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата <част> на скинията, която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено <чист>, <понеже се състоят> само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.