Евреи 9:1-10
Евреи 9:1-10 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище. Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва святото място; а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше пресвятото място, където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета; и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно. И когато тези неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението; а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени в незнание. С това Святият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още външната скиния, която е образ на сегашното време, съгласно което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника съвършено чист, що се отнася до неговата съвест, понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания – наредби, установени, докато дойде времето на един по-добър ред.
Евреи 9:1-10 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И наистина, в първия завет имаше разпоредби за богослужение и светилището беше земно. Тогава скинията беше устроена така: в първата ѝ част бяха светилникът, масата и хлябовете на предложението. Тази част се нарича „Светая“. А зад втората завеса беше онази част от скинията, която се нарича „Светая Светих“. Там се намираха златният кадилен жертвеник и обкованият от всички страни със злато ковчег на Завета, в който се намираха златната стомна с манна, покаралият жезъл на Аарон и скрижалите на завета, а над него херувими на славата разпростираха криле над очистилището. За тези неща сега няма нужда да се говори подробно. При това устройство на скинията в първата ѝ част свещениците влизат постоянно, когато извършват богослужения, а във втората част влиза веднъж в годината само първосвещеникът, и то с кръв, която принася за себе си и за опрощаване греховете на народа, извършени по незнание. Чрез това Светият Дух показва, че докато стои предишната скиния, още не е отворен достъпът до небесното светилище. Но това е само предобраз на сегашното време, когато се принасят дарове и жертви, които не могат да направят приносителя вътрешно чист, понеже те са само ястия и пития, различни умивания и телесни обреди, установени, докато дойде по-доброто.
Евреи 9:1-10 Верен (VBG)
И наистина, и при първия завет имаше постановления за богослужение, както и земно светилище. Защото беше направена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се нарича Святото място; а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се наричаше Пресвятото място, където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, от всички страни обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който разцъфна, и плочите на завета, и над него – херувимите на славата, които осеняваха умилостивилището; за които неща сега не е време да говорим подробно. И когато това беше така направено, свещениците влизаха винаги в първата част на скинията, за да извършват богослужението; но във втората влизаше само първосвещеникът веднъж в годината, и то не без кръв, която той принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени от незнание. С това Светият Дух показваше, че пътят за Пресвятото място още не е бил открит, докато е стояла все още първата част на скинията, която е образ на сегашното време, в което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят онзи, който служи, съвършен, що се отнася до неговата съвест, понеже се състоят само от ястия и питиета, и различни умивания, и плътски постановления, наложени, докато дойде времето на правилния ред.
Евреи 9:1-10 Ревизиран (BG1940)
А даже при първия <завет> имаше постановления за богослужение, <имаше> и земно светилище. Защото беше приготвена скиния, в първата <част> на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която <част> се казва светото място; а зад втората завеса <беше оная част> от скинията, която се казваше пресветото <място>, гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета; и над него <бяха> херувимите на <Божията> слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно. И когато тия неща бяха така приготвени, в първата <част> на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението; а във втората веднъж в годината <влизаше> само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание. С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата <част> на скинията, която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено <чист>, <понеже се състоят> само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.