Битие 35:1-29

След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава. Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си; и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих. И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем. След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове. И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него. И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог. По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}. И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови. Каза му Бог: Името ти <наистина> е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил. Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти; и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята. Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори. И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло. И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил. След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си. А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син. А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}. Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем). И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб. Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер. И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души: синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон; синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин; а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим; и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам. После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли. И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години. И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.