Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Битие 35:1-29

Битие 35:1-29 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там; и там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав. Тогава Яков каза на домашните си и на всички, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си; и да станем да отидем във Ветил и там ще издигна жертвеник на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих. И така, те дадоха на Яков всички чужди идоли, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем. След това си тръгнаха; и хората от околните градове се изпълниха с ужас от Бога, така че не преследваха Якововите синове. И така, Яков дойде в Луз (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и целият народ, който беше с него. И там издигна жертвеник и нарече мястото Ел-Ветил, защото, когато бягаше от лицето на брат си, там му се яви Бог. По това време умря Девора, бавачката на Ревека, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова бе наречен Дъб на плача. И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-арам и го благослови. Бог му каза: Името ти наистина е Яков; но няма да се наричаш вече Яков, а Израил ще ти бъде името. И го наименува Израил. Бог му каза още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се размножавай. Народ, даже редица народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от чреслата ти; и земята, която дадох на Авраам и Исаак, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята. Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му говори. И Яков издигна стълб на мястото, където му говори, каменен стълб; и принесе възлияние на него и го поля с масло. Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветил. След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си. А като се мъчеше да роди, бабата ѝ каза: Не бой се, защото имаш още един син. А като предаваше душа (защото умря), Рахил го наименува Венони, а баща му го наименува Вениамин. Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат (който е Витлеем). И над гроба ѝ Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на гроба на Рахил. След това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер. И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала, и Израил научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души; синовете на Лия: Рувим, Якововият първороден, Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон; синовете от Рахил: Йосиф и Вениамин; а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим; и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тези са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам. После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва (който е Хеврон), където Авраам и Исаак бяха престоели. И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години. И Исаак, като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при народа си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

Битие 35:1-29 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

След това Бог заповяда на Яков: „Стани, иди във Ветил и се засели там. И там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от брат си Исав.“ Затова Яков нареди на домашните си и на всички свои хора: „Премахнете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и се преоблечете! Да станем и да отидем във Ветил. Там ще издигна жертвеник на Бога, Който послуша молбата ми в деня на бедствието ми и ме придружаваше при пътуването ми.“ Те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, както и обеците от ушите си. Яков ги зарови под дъба, който беше близо до Сихем. След това всички потеглиха на път. Обхванати от страх Божий, жителите на околните градове не преследваха Якововите синове. Така Яков дойде в Луз, който се намира в ханаанската земя, сега наречен Ветил – сам той и всички хора, които бяха с него. Там издигна жертвеник. Това място той нарече Ел-Ветил, защото там му се беше явил Бог при бягството му от брат му Исав. Тогава умря Ревекината кърмачка Девора. Погребаха я близо до Ветил, под дъба, който Яков нарече Алин-Бехут. След връщането от Месопотамия Бог отново се яви на Яков и го благослови. Бог му каза: „Твоето име е Яков. Но отсега няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил.“ Затова го нарече Израил. Още му каза Бог: „Аз съм Бог Всемогъщи. Плоди се и се размножавай! Ти ще бъдеш родоначалник на народ, и то на много народи, както и на царе. Земята, която дадох на Авраам и Исаак, нея ще предам на тебе и на потомството ти след тебе.“ Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му беше говорил. Затова Яков издигна паметник на мястото, където му беше говорил Бог – каменен паметник. Върху него той принесе възлияние и изля масло. Мястото, където Бог му беше говорил, Яков нарече Ветил. След това те тръгнаха от Ветил. А когато наближиха Ефрата̀, Рахил роди, но много се мъчи при раждането. При родилните болки бабата ѝ каза: „Не бой се, защото имаш още един син.“ Докато береше душа, умиращата Рахил нарече новороденото Бенони. Но баща му го нарече Вениамин. Така умря Рахил. Погребаха я на пътя за Ефрата̀, тоест Витлеем. На гроба ѝ Яков издигна паметник. Това е и до днес надгробният паметник на Рахил. Израил продължи своя път и разположи шатрата си зад кулата Гадер. По време на престоя на Израил в онази страна Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си. Израил разбра това. А Яков имаше дванадесет синове. Синове от Лия: първородният на Яков Рувим, след него Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон. Синове от Рахил: Йосиф и Вениамин. Синове от Вала, робинята на Рахил: Дан и Нефталим. Синове от Зелфа, робинята на Лия: Гад и Асир. Това са синовете на Яков, които му се родиха в Месопотамия. След това Яков се завърна при баща си Исаак в Мамрѐ, в Кириат-Арба, тоест Хеврон, където някога бяха живели Авраам и Исаак. Исаак проживя сто и осемдесет години. Исаак издъхна и умря. При своите праотци той се прибра стар и наситен на живот. Погребаха го синовете му Исав и Яков.

Битие 35:1-29 Верен (VBG)

След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там. И там издигни олтар на Бога, който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав. Тогава Яков каза на дома си и на всички, които бяха с него: Изхвърлете чуждите богове, които са между вас, очистете се и сменете дрехите си, и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мен в пътя, по който ходих. И така, те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им, и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем. След това тръгнаха. И страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха синовете на Яков. И така, Яков дойде в Луз, в ханаанската земя, който е Ветил, той и целият народ, който беше с него. И там издигна олтар и нарече мястото Ел-Ветил, защото там му се яви Бог, когато бягаше от лицето на брат си. И Девора, бавачката на Ревека, умря и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил, затова се нарече Дъб на плача. И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-Арам и го благослови. И Бог му каза: Името ти е Яков, но няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил. И го нарече Израил. И Бог му каза: Аз съм Бог, Всемогъщият. Бъди плодовит и се умножавай; народ, даже множество народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от семенниците ти; и земята, която дадох на Авраам и Исаак, ще я дам на теб и на потомството ти след теб ще дам земята. Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където говори с него. И Яков издигна стълб на мястото, където говори с него, каменен стълб, и принесе възлияние на него и го поля с масло. И Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветил. След това тръгнаха от Ветил, а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си. А като се мъчеше да роди, акушерката є каза: Не се бой, защото и той ти е син. А като предаваше душа – защото умря – Рахил го нарече Венони82, а баща му го нарече Вениамин. Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат, който е Витлеем. И Яков издигна стълб над гроба є. Той е стълб на гроба на Рахил и до днес. След това Израил тръгна и разпъна шатрата си отвъд Мигдал-Едер. И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с Вала, наложницата на баща си. И Израил научи за това. А синовете на Яков бяха дванадесет: Синовете на Лия: Рувим, първородният на Яков, и Симеон, Леви, Юда, Исахар и Завулон. Синовете на Рахил: Йосиф и Вениамин. Синовете на Вала, слугинята на Рахил: Дан и Нефталим. Синовете на Зелфа, слугинята на Лия: Гад и Асир. Тези са синовете на Яков, които му се родиха в Падан-Арам. После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва, който е Хеврон, където Авраам и Исаак бяха живели като чужденци. И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години. И Исаак издъхна, умря стар и сит от дни и се прибра при народа си. И синовете му Исав и Яков го погребаха.

Битие 35:1-29 Ревизиран (BG1940)

След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава. Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си; и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих. И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем. След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове. И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него. И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог. По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}. И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови. Каза му Бог: Името ти <наистина> е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил. Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти; и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята. Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори. И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло. И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил. След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си. А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син. А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}. Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем). И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб. Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер. И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души: синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон; синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин; а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим; и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам. После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли. И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години. И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

YouVersion използва бисквитки, за да персонализира Вашето преживяване. Като използвате нашия уебсайт, Вие приемате използването на бисквитки, както е описано в нашата Политика за поверителност