Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Битие 29:11-35

Битие 29:11-35 BG1940

И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си. А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава <Яков> разказа на Лавана всичко. И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И <Яков> живя при него един месец. След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата. А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил, на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил. И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене. И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни. След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея. И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение. А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. Но на утринта, ето че беше Лия. И <Яков> рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. Свърши <сватбарската> седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години. И Яков стори така; свърши седмицата с <Лия и тогава Лаван> му даде дъщеря си Рахил за жена. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. И <Яков> влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на <Лавана> още седем години. А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна. И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}. Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}. И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.

YouVersion използва бисквитки, за да персонализира Вашето преживяване. Като използвате нашия уебсайт, Вие приемате използването на бисквитки, както е описано в нашата Политика за поверителност