Битие 29:11-35
Битие 29:11-35 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. Яков каза на Рахил, че е племенник на баща ѝ и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си. А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко. Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец. След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата. А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил; на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен. И така, Яков работѝ за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни. След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея. И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение. А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. Завършѝ сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години. И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена. А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работѝ на Лаван още седем години. А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ; а Рахил беше бездетна. И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим, защото си казваше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. И пак зачена и роди син; и каза: Понеже Господ чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон. Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий. И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда. И престана да ражда.
Битие 29:11-35 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. Той каза на Рахил, че е роднина на баща ѝ и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си. Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си. Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец. След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“ А Лаван имаше две дъщери – по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил. Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага. Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“ Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“ За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал. След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“ Лаван повика всички съседи и даде гощавка. А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея. Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия. Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“ Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата. Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“ Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил. Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил. Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години. Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата ѝ плодовита, а Рахил се оказа безплодна. Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим, като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“ Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон. Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий. Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда. След това тя престана да ражда.
Битие 29:11-35 Верен (VBG)
И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. И Яков каза на Рахил, че е брат на баща є, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си. А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван. И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец. След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми брат, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата. А Лаван имаше две дъщери. Името на по-голямата беше Лия, а името на по-малката – Рахил. На Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и беше хубава на глед. И Яков обикна Рахил и каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. И Лаван каза: По-добре да я дам на теб, отколкото да я дам на друг мъж. Живей при мен. И така, Яков работи за Рахил седем години, но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни. След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да вляза при нея. И така, Лаван събра всичките мъже от това място и даде угощение. А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди първородната. Свърши сватбената седмица с тази, и ще ти дадем и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години. И Яков направи така. Свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години. А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата є. А Рахил беше бездетна. И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим, защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне. И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече Симеон. И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви. И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда. И престана да ражда.
Битие 29:11-35 Ревизиран (BG1940)
И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си. А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава <Яков> разказа на Лавана всичко. И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И <Яков> живя при него един месец. След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата. А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил, на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил. И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене. И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни. След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея. И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение. А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. Но на утринта, ето че беше Лия. И <Яков> рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. Свърши <сватбарската> седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години. И Яков стори така; свърши седмицата с <Лия и тогава Лаван> му даде дъщеря си Рахил за жена. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. И <Яков> влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на <Лавана> още седем години. А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна. И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}. Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}. И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.