Деяния 27:1-20

И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят. И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни. И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския <град> Мира. Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него. И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу <нос> Салмон. И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей. Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им: Господа, виждам, че плуването ще бъде <придружено> с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни. Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват. И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит. Но след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон, и когато корабът бе настигнат <от вятъра>, и поради него не можеше да устои, оставихме се <на вълните> да ни носят. И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията; и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така. И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>. И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба. И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.