Деяния 20:33-38

Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал. Вие сами знаете, че тия <мои> ръце послужиха за моите нужди и за <нуждите на> ония, които бяха с мене. Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава <човек>, отколкото да приема. Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха, наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Деяния 20:33-38