Деяния 11:1-18

И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово. И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки: При необрязани човеци си влизал и си ял с тях. А Петър захвана, та им изложи наред <станалото>, като каза: Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене. В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици. Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж. Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто. Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай. Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето. И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме. И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика <между човеците>, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека. И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати <човеци> в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало. Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух. И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та <да> можех да възпрепятствувам на Бога? Като чуха това, те престанаха <да възразяват>, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.