2 Царе 23:1-23

А тия са последните Давидови думи: - Давид Есеевият син рече: Мъжът, който бе издигнат на високо, Помазаникът на Бога Яковов И сладкият Израилев псалмопевец, рече: Духът на Господа говори чрез мене, И словото Му <дойде> на езика ми. Бог Израилев рече, Скалата Израилева ми говори: Оня, който владее над човеци <нека бъде> праведен, <Нека бъде един>, който владее със страх от Бога; <И ще бъде> като утринна виделина, Когато изгрява слънцето В безоблачна зора, Като зеле <що никне> из земята От сиянието, което блясва след дъжд. Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен. Нареден във всичко и твърд, <Който> е всичкото ми спасение и всичкото ми желание; И не ще ли {Или: ако и да не.} го направи да процъфти? А всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят, Защото с ръце не се хващат. А който се допре до тях Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие; И ще бъдат изгорени с огън на самото си място. Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Иосев-васевет, главен военачалник {Думите: Той беше асонецът Адинон, <се изоставят>. Виж. 1 Лет. 11:11.}, който уби в една битка осемстотин души. След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци, той стана та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само за да съберат користи подир него. И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците, той застана всред нивата та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо избавление. А <още> трима от тридесетте военачалници слязоха та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина. И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем, и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата? тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече: Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! <Да пия ли> кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже. А Иоавовият брат Ависей, Серуиният син, беше първият от тримата; той, като махаше копието си против триста души <неприятели>, уби ги, и си придоби име между тримата. Не беше ли той най-славният от тримата? затова им стана началник; обаче, не стигна до <първите> трима. И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден; при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът който държеше в ръката си копие; но той слезе при него <само> с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие. Тия неща стори Венаия Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже. По-славен бе от тридесетте, но не достигна до <първите> трима. И Давид го постави над телохранителите си.