2 Царе 23:1-23

Споделяне

2 Царе 23:1-23 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

А тези са заключителните Давидови думи: Давид, Есеевият син, каза: Мъжът, който беше издигнат нависоко, помазаникът на Бога Яковов и сладкият Израилев псалмопевец, каза: Духът на Господа говорѝ чрез мен и словото Му дойде на езика ми. Бог Израилев каза, Скалата Израилева ми говори: Онзи, който владее над хора, нека бъде праведен. Нека бъде един, който владее със страх от Бога. И ще бъде като утринната виделина, когато изгрява слънцето в безоблачна зора, като трева, която никне от земята от сиянието, което блясва след дъжд. Дори домът ми да не е такъв пред Бога, пак Той е сключил с мене вечен завет, нареден във всичко, твърд и неизменим. От Него произлиза цялото ми спасение и цялото ми желание. И няма ли да го направи да процъфти? А всички беззаконници ще бъдат като тръни, които се изхвърлят. Защото с ръце не се хващат, а който се допре до тях, трябва да е въоръжен с желязо или с дръжка на копие. И ще бъдат изгорени с огън на самото си място. Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Йосев-васевет, главен военачалник, който уби в една битка осемстотин души. След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давид. Когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като се бяха заканили на събраните там на бой филистимци, той стана и поразяваше филистимците, докато ръката му изнемощя и се залепи за меча; така че в онзи ден Господ извърши голямо избавление и народът се върна само за да събере плячката след него. Следващият беше Сама, син на арареца Агей. Когато филистимците се бяха събрали в Лехий, където имаше парче земя, засадено с леща, и народът побегна от филистимците, той застана сред нивата и я защити. И порази филистимците и Господ извърши голямо избавление. А още трима от тридесетте военачалници слязоха и дойдоха при Давид при Одоломската пещера в жътвено време. Филистимският стан беше разположен в Рафаимската долина. Давид беше по това време при канарата, а филистимският гарнизон беше тогава във Витлеем. Давид, като поиска да пие, каза: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата? Тези трима силни мъже пробиха филистимския стан и наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и я донесоха на Давид. Но той отказа да я пие, а я изля пред Господа, като каза: Далече да бъде от мене, Господи, да направя аз това! Да пия ли кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тези трима силни мъже. А Йоавовият брат Ависей, Серуиният син, беше първият от тримата. Той, като замахваше с копието си против триста души неприятели, ги уби и името му се прочу между тримата. Не беше ли той най-славният от тримата? Затова им стана началник; обаче не стигна до славата на първите трима. И Ванайя, син на Йодай, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата моавски мъже, които се биеха като лъвове. Той също така слезе и уби лъва сред рова в многоснежния ден. При това той уби египтянина, едрия мъж, който държеше в ръката си копие. А той слезе при него само с тояга и като грабна копието от ръката на египтянина, го уби със собственото му копие. Тези неща стори Ванайя, Йодаевият син, и си придоби име между тези трима силни мъже. По-славен беше от тринадесетте, но не достигна до славата на първите трима. И Давид го постави над телохранителите си.

2 Царе 23:1-23 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

Това са последните Давидови слова, словото на Йесеевия син Давид, речта на този мъж, който е много възвеличен, на помазаника на Бога на Яков и на сладкия псалмопевец сред Израил: „Духът на Господа говори чрез мене и словото Му е на езика ми. Израилевият Бог изрича слова към мене, Той, Който е скала за Израил: „Този, който владее над народите, ще бъде справедлив, като господства с благоговение пред Бога. Като утринна виделина на разсъмване, при изгрев слънце на безоблачно небе; като свежа трева, която израства от земята от светлината и дъжда – такъв ще бъде моят дом, утвърден пред Бога. Защото Той сключи с мене завет вечен, твърд и неизменен. От Бога извира цялото ми спасение и всичкото ми желание.“ А нечестивите ще бъдат изринати като тръни, които не се хващат с ръка; който се докосне до тях, трябва да е въоръжен с желязо или с дръжка на копие – такива ще бъдат изгорени на място с огън.“ Ето имената на силните воини на Давид: ахаманецът Исбосет, главният между тримата храбри воини. Той вдигна копието си против осемстотин души и наведнъж ги порази. След него беше Елеазар, синът на Додо, Ахоховия син, един от тримата храбри воини, които бяха с Давид и със закани предизвикваха филистимците, когато те се бяха събрали да воюват. Израилтяните излязоха против тях и той стана, и поразяваше филистимците дотолкова, че ръката му се умори и залепна към меча. Така в онзи ден Господ даде голяма победа и народът последва Елеазар само за да събира плячката. След него идва Шама, син на хараритеца Аге. Когато филистимците се събраха в Тирия, където имаше нива, засята с леща, и израилските войски побягнаха от филистимците, тогава той застана сред нивата, отблъсна нападението и порази филистимците. Също и тогава Господ дари голяма победа. Тези трима главни воини измежду тридесетте герои отидоха и влязоха по жътва в Одоламската пещера при Давид, докато филистимският лагер беше разположен в равнината на рефаимците. В това време Давид се намираше в укрепено място, а филистимската войска – във Витлеем. Давид поиска да пие с думите: „Кой ще ми донесе да пия вода от кладенеца във Витлеем, който е при градските порти?“ Тогава тези трима храбри воини се промъкнаха през филистимския лагер, начерпиха вода от кладенеца във Витлеем, който се намира при градските порти, взеха я и я занесоха на Давид. Но той отказа да пие, а я изля за слава на Господа с думите: „Да ме пази Господ да направя това! Не е ли това кръвта на хората, които рискуваха с опасност за живота си?“ И отказа да пие от тази вода. Ето какво извършиха тези трима храбри воини! Авеса, брат на Саруевия син Йоав, беше главен между тях. Той е този, който изби с копието си триста души и се прослави между тримата. Той беше прославян като тримата храбри воини и затова им стана началник, но не беше равен на предишните трима. Ванея, син на храбрия мъж Йодай от Кавцеил, велик по дела, порази двамата синове на Ариил от Моав. Този, същият, слезе в един ров и уби лъв по време на снеговалеж. Пак той уби един виден египтянин – египтянинът имаше копие в ръката, а той излезе срещу него с тояга и отне копието от ръката му, като го уби със собственото му копие. Именно това извърши Йодаевият син Ванея – и затова той беше прославен като един от тримата храбри воини. Той беше прославен като един от тридесетте храбри войни, но не беше равен на тези трима. Затова Давид го назначи за началник на телохранителите си.

2 Царе 23:1-23 Верен (VBG)

А това са последните думи на Давид: Давид, синът на Есей, заяви; и мъжът, който бе издигнат нависоко, помазаникът на Бога на Яков и сладкият псалмист на Израил заяви: Духът на ГОСПОДА говори чрез мен и Неговото слово e на езика ми. Израилевият Бог каза, Израилевата Скала ми говори: Който владее праведно над хората, който владее в страх от Бога, ще бъде като светлината на утрото, когато слънцето изгрява, безоблачно утро – от блясъка му след дъжда никне зеленина от земята. Наистина, не е ли такъв домът ми пред Бога? Той е направил с мен вечен завет, подреден във всичко и сигурен. Защото това е цялото ми спасение и цялото ми желание – няма ли да го направи да расте? Но злите всички са като изхвърлени тръни, защото не се хващат с ръка, а човекът, който ги докосва, се въоръжава с желязо и дръжка на копие; и те ще бъдат напълно изгорени с огън на мястото си. Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Йосев-Васевет, главен военачалник; той е Адинон, есонецът, който уби осемстотин мъже в един бой. След него беше Елеазар, син на Додо, син на Ахоих, един от тримата силни мъже с Давид. Когато те предизвикаха някои от филистимците, които бяха събрани там за бой, и израилевите мъже се оттеглиха, той стана и избиваше филистимците, докато ръката му се изтощи и ръката му залепна за меча. И ГОСПОД извърши голямо избавление в онзи ден. А народът се върна след него само за да ограби убитите. А след него беше Сама, син на арареца Агий. Филистимците се бяха събрали в един полк, а там имаше една нива, пълна с леща; и народът побягна от филистимците. Тогава той застана в средата на нивата и защити, и разби филистимците. И ГОСПОД извърши голямо избавление. И трима от тридесетте началници слязоха и дойдоха при Давид при пещерата Одолам по време на жетвата. А един филистимски полк се беше разположил на стан в долината Рафаим. Тогава Давид беше в крепостта, а гарнизонът на филистимците беше тогава във Витлеем. И Давид пожела и каза: Кой ще ми даде да пийна вода от витлеемския кладенец, който е при портата! Тогава тримата силни мъже направиха пробив във филистимския стан и наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, взеха и я донесоха на Давид. Но той не пожела да я изпие, а я изля на ГОСПОДА. И каза: Далеч от мен, ГОСПОДИ, да сторя това! Да пия ли кръвта на мъжете, които отидоха с опасност за живота си? И не пожела да я пие. Това извършиха тримата силни мъже. И Ависей, братът на Йоав, син на Саруя, беше главният от тримата. Той вдигна копието си срещу триста души и ги уби, и беше именит между тримата. Не беше ли той най-почитаният от тримата? Затова им стана началник; но не достигна трима. И Ваная, син на Йодая, син на един храбър мъж, велик на дела, от Кавсеил. Той уби двамата лъвовидни мъже от Моав. Той също слезе и уби лъва в рова в един снежен ден. Той уби и един египтянин, внушителен мъж. Египтянинът имаше копие в ръката си, но той слезе при него с тояга, изтръгна копието от ръката на египтянина и го уби със собственото му копие. Тези неща извърши Ваная, синът на Йодая, и беше именит между тримата силни мъже. Той беше почитан повече от тридесетте, но не достигна трима. И Давид го постави в близкото си обкръжение.

2 Царе 23:1-23 Ревизиран (BG1940)

А тия са последните Давидови думи: - Давид Есеевият син рече: Мъжът, който бе издигнат на високо, Помазаникът на Бога Яковов И сладкият Израилев псалмопевец, рече: Духът на Господа говори чрез мене, И словото Му <дойде> на езика ми. Бог Израилев рече, Скалата Израилева ми говори: Оня, който владее над човеци <нека бъде> праведен, <Нека бъде един>, който владее със страх от Бога; <И ще бъде> като утринна виделина, Когато изгрява слънцето В безоблачна зора, Като зеле <що никне> из земята От сиянието, което блясва след дъжд. Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен. Нареден във всичко и твърд, <Който> е всичкото ми спасение и всичкото ми желание; И не ще ли {Или: ако и да не.} го направи да процъфти? А всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят, Защото с ръце не се хващат. А който се допре до тях Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие; И ще бъдат изгорени с огън на самото си място. Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Иосев-васевет, главен военачалник {Думите: Той беше асонецът Адинон, <се изоставят>. Виж. 1 Лет. 11:11.}, който уби в една битка осемстотин души. След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци, той стана та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само за да съберат користи подир него. И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците, той застана всред нивата та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо избавление. А <още> трима от тридесетте военачалници слязоха та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина. И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем, и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата? тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече: Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! <Да пия ли> кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже. А Иоавовият брат Ависей, Серуиният син, беше първият от тримата; той, като махаше копието си против триста души <неприятели>, уби ги, и си придоби име между тримата. Не беше ли той най-славният от тримата? затова им стана началник; обаче, не стигна до <първите> трима. И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден; при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът който държеше в ръката си копие; но той слезе при него <само> с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие. Тия неща стори Венаия Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже. По-славен бе от тридесетте, но не достигна до <първите> трима. И Давид го постави над телохранителите си.