4 Царе 25:1-30

И тъй, в деветата, година на <Седекиевото> царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него; и градът бе обсаждан до единадесетата година на цар Седекия. А на деветия ден от <четвъртия> месец, <когато> гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото, отвори се пролом в градската <стена>, поради което всичките военни мъже <побягнаха> през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и <царят> отиде по пътя за полето. А халдейската войска преследва царя та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него. И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, <именно>, заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон. А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, <сиреч>, всяка голяма къща, изгори с огън. И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим. Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество. Обаче, началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци. А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон; отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата. Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно <като> злато, и каквото сребърно <като> сребро. <Колкото за> двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло {Еврейски: Беше без теглилка.}; височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия <бяха размерите> и на втория стълб с мрежата. Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари; и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп {Еврейски: Ония, които виждаха лицето на царя.} при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намериха в града; и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла. И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си. А колкото за людете, които останаха в Юдовата земя, които вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикама, Сафановия син. А като чуха всичките военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, именно, Исмаил син на Натания, Ионан син на Кария, Сараия син на нетофатеца Танумет, и Яазания син на един маахатец, те и войниците им. И Годолия се закле на тях и на мъжете им, като им каза: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята та работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре. Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде, заедно с десетина мъже, та поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа. Тогава всичките люде от малък до голям и военачалниците станаха та отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците. А в тридесет и седмата година, от пленяването на Юдовия цар Иоахин в дванадесетия месец на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин; и говори му любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон, и промени тъмничните му дрехи; и <Иоахин> се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си. А колкото за храната му, даваше му се от царя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.