4 Царе 25:1-30

Споделяне

4 Царе 25:1-30 Ревизиран (BG1940)

И тъй, в деветата, година на <Седекиевото> царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него; и градът бе обсаждан до единадесетата година на цар Седекия. А на деветия ден от <четвъртия> месец, <когато> гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото, отвори се пролом в градската <стена>, поради което всичките военни мъже <побягнаха> през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и <царят> отиде по пътя за полето. А халдейската войска преследва царя та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него. И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, <именно>, заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон. А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, <сиреч>, всяка голяма къща, изгори с огън. И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим. Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество. Обаче, началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци. А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон; отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата. Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно <като> злато, и каквото сребърно <като> сребро. <Колкото за> двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло {Еврейски: Беше без теглилка.}; височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия <бяха размерите> и на втория стълб с мрежата. Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари; и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп {Еврейски: Ония, които виждаха лицето на царя.} при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намериха в града; и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла. И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си. А колкото за людете, които останаха в Юдовата земя, които вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикама, Сафановия син. А като чуха всичките военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, именно, Исмаил син на Натания, Ионан син на Кария, Сараия син на нетофатеца Танумет, и Яазания син на един маахатец, те и войниците им. И Годолия се закле на тях и на мъжете им, като им каза: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята та работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре. Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде, заедно с десетина мъже, та поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа. Тогава всичките люде от малък до голям и военачалниците станаха та отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците. А в тридесет и седмата година, от пленяването на Юдовия цар Иоахин в дванадесетия месец на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин; и говори му любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон, и промени тъмничните му дрехи; и <Иоахин> се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си. А колкото за храната му, даваше му се от царя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.

4 Царе 25:1-30 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

И така, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Йерусалим и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления около него; и градът беше обсаждан до единадесетата година на цар Седекия. А на деветия ден от четвъртия месец, когато гладът се усили в града, така че нямаше хляб за народа на мястото, в градската стена се отвори пролом, поради което всички военни мъже побегнаха през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина (а халдейците бяха близо около града), и царят отиде по пътя за полето. А халдейската войска преследва̀ царя и го настигна в йерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него. Хванаха царя и го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, именно, заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха му очите и като го оковаха, го отведоха във Вавилон. А в петия месец, на седмия ден от месеца, в дванадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор в Йерусалим дойде началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, и изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Йерусалим, т. е. всяка голяма къща, изгори с огън. И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори стените около Йерусалим. Тогава началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен останалите от народа, които бяха оцелели в града, и бежанците, които забегнаха при вавилонския цар, както и останалото множество. Обаче началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци. А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците изпочупиха и пренесоха медта им във Вавилон; отнесоха и котлите, лопатите, щипците, тамянниците и всички медни прибори, с които се извършваше службата. Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците, и тасовете – каквото беше златно – като злато, и каквото сребърно – като сребро. Колкото до двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тези вещи превишаваше всяко тегло; височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; върху него имаше меден капител, чиято височината беше три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тези бяха размерите и на втория стълб с мрежата. Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарайя, и втория свещеник Софония, и тримата вратари; а от града взе един евнух, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже, които имаха достъп при царя, които бяха намерени в града, и секретаря на военачалника, който събираше войски от народа на земята, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намираха в града. И като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла. Вавилонският цар ги уби в Ривла, в земята Емат. Така юдеите бяха закарани в плен от земята си. А колкото до народа, който остана в Юдейската земя, който вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над него той постави за управител Годолия, син на Ахикам, Сафановия син. А когато всички военачалници, те и войниците им, чуха, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, а именно: Исмаил, син на Натания, Йонан, син на Кария, Сарайя, син на нетофатеца Танумет, и Яазания, син на един маахатец, те и войниците им. И Годолия се закле на тях и на мъжете им: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята и работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре. Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде заедно с десетина мъже и поразиха Годолия (така че умря) и юдеите, и халдейците, които бяха с него в Масфа. Тогава целият народ, от малък до голям, и военачалниците станаха и отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците. А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдейския цар Йоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евил-меродах, в годината на възцаряването си, освободи от тъмницата Юдейския цар Йоахин; разговаря любезно с него и постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон, и замени тъмничните му дрехи; и Йоахин се хранеше винаги пред него, през всички дни на живота си. А колкото до храната му, от царя му бе давана постоянна храна, ежедневен дял, през всички дни на живота му.

4 Царе 25:1-30 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

В деветата година на царуването си, в десетия ден на десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор отиде лично с всичката си войска против Йерусалим. Той разположи лагера си близо до града и издигна около него обсаден вал. Градът беше в обсада до единадесетата година на цар Седекия. На деветия ден от четвъртия месец гладът беше толкова голям, че нямаше хляб за народа на страната. Така градската стена беше пробита от врага и поради това всички войници побягнаха през нощта по пътя към портите, между двете стени, които са близо до царската градина. Докато халдеите обсаждаха града, Седекия се отправи по пътя към Йорданската долина. Една халдейска част преследва царя, настигна го в йерихонската равнина и цялата му войска се разпръсна. Халдеите хванаха царя, отведоха го при вавилонския цар в Ривла и той произнесе присъда над него. Те заклаха синовете на Седекия пред очите му, след това ослепиха Седекия, поставиха го в окови и го закараха във Вавилон. В седмия ден на петия месец – това беше деветнадесетата година на цар Навуходоносор, вавилонски цар – в Йерусалим дойде Навузардан, началник на телохранителите и служител на вавилонския цар. Той изгори Господния храм и двореца, както и много сгради в Йерусалим – всички големи сгради изгори с огън. И всички халдейски воини, които бяха с началника на телохранителите, събориха стените около Йерусалим. Навузардан, началникът на телохранителите, отведе в плен и другите хора, които бяха останали в града, и онези, които доброволно се бяха предали на вавилонския цар, и останалото множество. Началникът на телохранителите остави в града от най-бедното население за лозари и земеделци. Халдеите начупиха на парчета бронзовите стълбове, които бяха в Господния храм, заедно с поставките и бронзовото море; след това те изпратиха бронза във Вавилон. Задигнаха и котли, лопати, щипци, купи за кадене – всички медни съдове, които се употребяваха при богослужението. Началникът на телохранителите взе и кадилниците, и чашите за възлияние – всичко, което беше златно и сребърно. А бронзът на двете колони, бронзовото море и поставките, които Соломон бе направил за Господния храм, нямаха тегло. Височината на една колона беше осемнадесет лакътя и нейните капители бяха от бронз. А височината на капитела беше три лакътя с мрежа от нарове на върха, всичко от бронз. Втората колона с мрежата имаше същите размери. Началникът на телохранителите взе първосвещеника Серая и втория свещеник Софония, и тримата пазачи при прага. От града той взе един царедворец, който отговаряше за войниците, заедно с петимата най-близки служители на царя, които се намираха в града. Освен това той взе писаря на главнокомандващия, който отговаряше за набирането на народно опълчение, както и шестдесет мъже от народното опълчение, които се намираха в града. Началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги заведе при вавилонския цар в Ривла. И вавилонският цар ги посече и ги умъртви в Ривла в земята на Емат. Така юдеите бяха преселени в плен от страната си. Над останалия в юдейската страна народ, който вавилонският цар Навуходоносор беше пощадил, той назначи Годолия, син на Ахикам, син на Шафан. Когато всички военачалници и хората им чуха, че вавилонският цар е назначил Годолия, дойдоха при Годолия в Масифа. Те бяха Исмаил, син на Нетания, Йоханан, син на Карея, Серайя, син на нетуфатеца Танхумет, и Язания, син на маакитец, те и техните хора. И Годолия се закле на тях и на хората им и им каза: „Не се бойте от халдейските служители. Заселвайте се в страната и служете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.“ Но в седмия месец Исмаил, син на Нетания, син на Елишама, от царския род, дойде с десет души и порази Годолия, и той умря заедно с юдеите и халдеите, които бяха с него в Масифа. Тогава целият народ, от малък до голям, и военачалниците отидоха в Египет, защото се бояха от халдеите. В тридесет и седмата година от отвеждането в плен на юдейския цар Йехония, на двадесет и седмия ден от дванадесетия месец, в годината на възцаряването си, вавилонският цар Евил-Меродах помилва юдейския цар Йехония и го освободи от затвора. Той се отнесе с него любезно и постави престола му над престолите на царете, които бяха с него във Вавилон. Той промени затворническите му дрехи и ядеше хляб постоянно заедно с него, докато беше жив. И докато беше жив, постоянната му издръжка се даваше от царя всеки ден.

4 Царе 25:1-30 Верен (VBG)

И в деветата година на царуването му, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим и разположи стана си против него; и издигнаха укрепления наоколо против него. И градът беше под обсада до единадесетата година на цар Седекия. А на деветия ден от четвъртия месец гладът стана много голям в града и нямаше хляб за народа на страната. И портата на града беше разбита и всичките военни мъже побягнаха през нощта по пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина – а халдейците бяха около града – и царят отиде по пътя за равнината. А войската на халдейците преследва царя и го настигнаха в равнините на Ерихон. И цялата му войска се разбяга от него. И хванаха царя и го заведоха при вавилонския цар в Ривла, и произнесоха присъда над него. И посякоха синовете на Седекия пред очите му и избодоха очите на Седекия, и го оковаха в бронзови окови, и го отведоха във Вавилон. А в петия месец, на седмия ден от месеца, а годината беше деветнадесетата година на цар Навуходоносор, вавилонския цар, началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, дойде в Ерусалим. И той изгори ГОСПОДНИЯ дом и царската къща, и всичките къщи в Ерусалим; всяка голяма къща изгори с огън. И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим. И началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен остатъка от народа, който беше останал в града, и бежанците, които бяха прибягнали при вавилонския цар, и остатъка от множеството. И началникът на телохранителите остави някои от сиромасите на земята за лозари и земеделци. А бронзовите стълбове, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, и стойките, и бронзовото море, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, халдейците строшиха и пренесоха бронза им във Вавилон. Взеха и котлите, и лопатите, и щипците, и тамянниците, и всичките бронзови принадлежности, с които се извършваше службата. Началникът на телохранителите взе и кадилниците и легените, каквото беше от злато, като злато и каквото беше от сребро, като сребро. А двата стълба, едното море и стойките, които Соломон беше направил за ГОСПОДНИЯ дом, бронзът на всички тези неща не можеше да се претегли. Височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя и върху него имаше бронзов капител, а височината на капитела беше три лакътя. А наоколо върху капитела имаше плетени мрежи и нарове, всичките бронзови. Също такъв беше и вторият стълб с плетените мрежи. Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарая и втория свещеник Софония, и тримата вратари, и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от тези, които бяха постоянно при царя, които се намериха в града, и писаря на военачалника, който събираше народа на земята за войската, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намериха в града. И началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги заведе при вавилонския цар в Ривла. И вавилонският цар ги удари и ги уби в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше отведен в плен от земята си. А колкото за народа, който остана в юдовата земя, който вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над него той постави за управител Годолия, сина на Ахикам, син на Сафан. А когато всичките военачалници, те и мъжете им, чуха, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа; а именно: Исмаил, синът на Натания, и Йоанан, синът на Кария, и Сарая, синът на нетофатеца Танумет, и Яазания, синът на един маахатец, те и мъжете им. И Годолия се закле на тях и на мъжете им и им каза: Не се страхувайте да бъдете слуги на халдейците! Заселете се в земята и работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре. Но в седмия месец Исмаил, синът на Натания, син на Елисам, от царския род, дойде заедно с десет мъже и убиха Годолия, и той умря, както и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа. Тогава целият народ, от малък до голям, и военачалниците станаха и отидоха в Египет, защото се уплашиха от халдейците. А в тридесет и седмата година от пленяването на юдовия цар Йоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евил-Меродах издигна главата на юдовия цар Йоахин в годината на възцаряването си и го изведе от тъмницата. И му говори любезно и постави неговия престол над престола на царете, които бяха с него във Вавилон. И той смени затворническите си дрехи и се хранеше винаги пред него през всичките дни на живота си. А колкото за храната му, от царя му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.