2 Коринтяни 8:1-7

При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония, че, макар и да търпят голямо утеснение, <пак> великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост. Защото свидетелствувам, че те <дадоха> доброволно според силата си, и даже вън от силата си, като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване {Гръцки: Относно благодатта}, дано да участвуват <и те> в служенето на светиите. И те не само <дадоха>, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас; така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал. И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.