2 Коринтяни 3:7-18

Но, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава? Защото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава. (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда). Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното. И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност, и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше. Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа. А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им, но когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме. А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода, А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.