1 Коринтяни 14:26-33

Тогава, братя, що става <между вас?> Когато се събирате всеки има <да предлага> псалом, има поучение, има откровение, има <да говори непознат> език, има тълкувание. Всичко да става за назидание. Ако някой говори на непознат език, <нека говорят> по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. Но ако няма тълкувател, <такъв> нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога. От пророците нека говорят <само> двама или трима, а другите да разсъждават. Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква. Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на <самите> пророци. Защото Бог не е <Бог> на безредие, а на мир, както и <поучавам> по всичките църкви на светиите.